Този сляп копнеж по лявото
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Ден осемнайсети от Великия пост. Разправят, че в случай че застанеш на ръба на канара или на висок покрив, бездната стартира да те зове и в душата ти покълва демоничният блян да скочиш. Сякаш индивидът не е сигурен дали принадлежи на живота или на гибелта и когато гибелта усети тази неустановеност, стартира да зове индивида, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този метод самичък се откаже от живота во веки веков.
По същия метод, по който се отнася индивидът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският гласоподавател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като гибелта.
Когато през 1989 падна Тодор Живков и повлече със себе си развитото социалистическо общество; когато бутнаха Берлинската стена и се разпадна Съветският съюз, най-малко аз, пък и много хора към мен, бяхме уверени, че с комунизма е свършено. Свършено е исторически, екзистенциално. Обаче какво стана в реалност? Още на идната година България беше ръководена от две държавни управления на Андрей Луканов. Помня празните магазини, опашките за храна, демонстрациите на пенсионерите с тенджерите. Помня по какъв начин скачахме пред Парламента. Помня и какво викахме, но не е доста обичайно да го повторя.
И Луканов падна. Когато Луканов падна, бяхме безусловно сигурни, че с комунизма – край! Вече няма да се върне. Така се е изложил, по този начин се е компрометирал, по този начин се е сгромолясал, че към този момент никой няма да желае да чуе за него!
Обаче, ето че, след един не изключително дълъг и изключително комплициран интервал на ръководства отпред с Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров и Ренета Инджова на власт пристигна кой? Комунистите! Комунистите отпред с Жан Виденов. И тогава ни се *б@ майката. Заплатите станаха по 4-5 $, инфлацията счупи всевъзможни върхове. Докато не пристигнаха Софиянски и Костов да турят малко в ред нещата. Тогава влезе и леко унизителният, само че като цяло успокоителен валутен ръб. За трети път плачехме от наслада по площадите, че комунистите са паднали.
И след това какво? След един интервал на относителна нормалност при Костов и Царя се върнаха кои? Комунистите! Комунистите отпред със Сергей Станишев. Тяхното ръководство в съдружничество с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи докара алтернативата Бойко Борисов, от който и до през днешния ден умнокрасивитетът сън не го хваща. Нали помните, че той взе властта като отмъстител, а строител стана чак по-късно.
Ако не се беше появила новата, настояща и симпатична на Запада левица в лицето на ППДБ+, несъмнено за четвърти път щяхме да си докараме старите комунисти да ни яхат. Само че постмодерната левица се появи и класическите комунисти се свиха до 6%. И дано никой не си мисли, че лявото е отстъпило. Напротив. Лявото е по-актуално от всеки път, просто към този момент го въплъщава различен индивид, с цел да сме „ в крайник с времето “.
Каквото и да направи лявото, каквито и произшествия да аргументи, хипнотизираният гласоподавател е подготвен още веднъж да го върне на власт, стига да мине мъничко време.
Ето, оня ден служебната министърка на финансите изнесе данни за икономическото и финансово положение на страната. Медиите, несъмнено, по табиет преекспонираха казаното, оповестиха България във банкрут и разклатиха валутния ръб. От другата страна не им останах длъжни. Заформи се следващият противен скандал. Но без значение от абсурда, без значение от интерпретациите, без значение от гърления писък на троловете и от двете страни, обстоятелствата са си обстоятелства, без значение от интерпретацията. И тези обстоятелства приказват за резултати от рисково ляво некадърно и нечисто ръководство. Управление, довело още веднъж до рекордна инфлация и оттегляне от вътрешните и интернационалните цели на нацията.
Да, изказването на министърката и неговата медийна интерпретация несъмнено има повече пропагандна стойност от всякаква друга. Тя е споделила истината, само че има значение по кое време казваш истината и по какъв начин я казваш. И кой я споделя.
Може би „ Промяната “ прекомерно рано се обърна срещу своя основател – та нали те бяха негови служебни министри и дори сегашната министърка беше зам. на Асен Василев. Сега всевиждащото око на президента се е втренчило в тях и отмъщението му тегне в червени пламъци. „ Промяната “ получи доста неприятен пестник в предизборна обстановка.
И въпреки всичко. И въпреки всичко, макар звучния пестник, макар изнесените от Министерство на финансите истини, макар грандиозните кавги, в които „ Промяната “ съумя да се забърка през късото си ръководство, макар инфлацията, макар замирането на стратегическите планове, все пак това, самотният и окосмен български гласоподавател още веднъж е на път да тури „ Промяната “ в челото на класацията. Защо?
Единственото пояснение е в патологичното му увлечение към лявото. То не е единствено българско. То е навсякъде, то е световно. То е историческо, тъй като този свят към момента официално принадлежи на злото. Копнежът по лявото е блян към сладката неистина, която оправдава персоналната ни низост, към несвободата, към спокойната говежда безнаказаност, когато разчитаме някой различен да свърши това, което е наша работа, а ние единствено тихичко да го псуваме под мустак, гледайки да не ни чуе.
Докато светът лежи в зло, лявото ще се възпроизвежда в политиката. Ще си го предизвикваме, а след това ще упрекваме другиго. Ще стоим на ръба на високия покрив, ще се клатим като хипнотизирани, а когато най-после паднем и полетим в бездната, с горестни викове ще упрекваме международната интрига и интернационалното състояние. А крясъците ни ще се чуват все по-тихи, все по-тихи, все по-тихи, до момента в който напълно изчезнат в преизподнята. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Ден осемнайсети от Великия пост. Разправят, че в случай че застанеш на ръба на канара или на висок покрив, бездната стартира да те зове и в душата ти покълва демоничният блян да скочиш. Сякаш индивидът не е сигурен дали принадлежи на живота или на гибелта и когато гибелта усети тази неустановеност, стартира да зове индивида, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този метод самичък се откаже от живота во веки веков.
По същия метод, по който се отнася индивидът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският гласоподавател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като гибелта.
Когато през 1989 падна Тодор Живков и повлече със себе си развитото социалистическо общество; когато бутнаха Берлинската стена и се разпадна Съветският съюз, най-малко аз, пък и много хора към мен, бяхме уверени, че с комунизма е свършено. Свършено е исторически, екзистенциално. Обаче какво стана в реалност? Още на идната година България беше ръководена от две държавни управления на Андрей Луканов. Помня празните магазини, опашките за храна, демонстрациите на пенсионерите с тенджерите. Помня по какъв начин скачахме пред Парламента. Помня и какво викахме, но не е доста обичайно да го повторя.
И Луканов падна. Когато Луканов падна, бяхме безусловно сигурни, че с комунизма – край! Вече няма да се върне. Така се е изложил, по този начин се е компрометирал, по този начин се е сгромолясал, че към този момент никой няма да желае да чуе за него!
Обаче, ето че, след един не изключително дълъг и изключително комплициран интервал на ръководства отпред с Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров и Ренета Инджова на власт пристигна кой? Комунистите! Комунистите отпред с Жан Виденов. И тогава ни се *б@ майката. Заплатите станаха по 4-5 $, инфлацията счупи всевъзможни върхове. Докато не пристигнаха Софиянски и Костов да турят малко в ред нещата. Тогава влезе и леко унизителният, само че като цяло успокоителен валутен ръб. За трети път плачехме от наслада по площадите, че комунистите са паднали.
И след това какво? След един интервал на относителна нормалност при Костов и Царя се върнаха кои? Комунистите! Комунистите отпред със Сергей Станишев. Тяхното ръководство в съдружничество с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи докара алтернативата Бойко Борисов, от който и до през днешния ден умнокрасивитетът сън не го хваща. Нали помните, че той взе властта като отмъстител, а строител стана чак по-късно.
Ако не се беше появила новата, настояща и симпатична на Запада левица в лицето на ППДБ+, несъмнено за четвърти път щяхме да си докараме старите комунисти да ни яхат. Само че постмодерната левица се появи и класическите комунисти се свиха до 6%. И дано никой не си мисли, че лявото е отстъпило. Напротив. Лявото е по-актуално от всеки път, просто към този момент го въплъщава различен индивид, с цел да сме „ в крайник с времето “.
Каквото и да направи лявото, каквито и произшествия да аргументи, хипнотизираният гласоподавател е подготвен още веднъж да го върне на власт, стига да мине мъничко време.
Ето, оня ден служебната министърка на финансите изнесе данни за икономическото и финансово положение на страната. Медиите, несъмнено, по табиет преекспонираха казаното, оповестиха България във банкрут и разклатиха валутния ръб. От другата страна не им останах длъжни. Заформи се следващият противен скандал. Но без значение от абсурда, без значение от интерпретациите, без значение от гърления писък на троловете и от двете страни, обстоятелствата са си обстоятелства, без значение от интерпретацията. И тези обстоятелства приказват за резултати от рисково ляво некадърно и нечисто ръководство. Управление, довело още веднъж до рекордна инфлация и оттегляне от вътрешните и интернационалните цели на нацията.
Да, изказването на министърката и неговата медийна интерпретация несъмнено има повече пропагандна стойност от всякаква друга. Тя е споделила истината, само че има значение по кое време казваш истината и по какъв начин я казваш. И кой я споделя.
Може би „ Промяната “ прекомерно рано се обърна срещу своя основател – та нали те бяха негови служебни министри и дори сегашната министърка беше зам. на Асен Василев. Сега всевиждащото око на президента се е втренчило в тях и отмъщението му тегне в червени пламъци. „ Промяната “ получи доста неприятен пестник в предизборна обстановка.
И въпреки всичко. И въпреки всичко, макар звучния пестник, макар изнесените от Министерство на финансите истини, макар грандиозните кавги, в които „ Промяната “ съумя да се забърка през късото си ръководство, макар инфлацията, макар замирането на стратегическите планове, все пак това, самотният и окосмен български гласоподавател още веднъж е на път да тури „ Промяната “ в челото на класацията. Защо?
Единственото пояснение е в патологичното му увлечение към лявото. То не е единствено българско. То е навсякъде, то е световно. То е историческо, тъй като този свят към момента официално принадлежи на злото. Копнежът по лявото е блян към сладката неистина, която оправдава персоналната ни низост, към несвободата, към спокойната говежда безнаказаност, когато разчитаме някой различен да свърши това, което е наша работа, а ние единствено тихичко да го псуваме под мустак, гледайки да не ни чуе.
Докато светът лежи в зло, лявото ще се възпроизвежда в политиката. Ще си го предизвикваме, а след това ще упрекваме другиго. Ще стоим на ръба на високия покрив, ще се клатим като хипнотизирани, а когато най-после паднем и полетим в бездната, с горестни викове ще упрекваме международната интрига и интернационалното състояние. А крясъците ни ще се чуват все по-тихи, все по-тихи, все по-тихи, до момента в който напълно изчезнат в преизподнята. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ